ИВАН ШИШМАН - ПОСЛЕДНИЯТ ЦАР

http://vbox7.com/play:f7f1d63
Цар Иван Шишман е в действетелност последният български цар. По стара традиция, наследена от епохата на социализма, не търсехме онази страшна и бурна епоха, отнела младият му живот, а се подхъзнахме по разни писания, че майка му еврейката Сара го направила цар. Доста повърхностен е подхода, че Иван Александър - толкова умен владетел, при който имаме Втори Златен век , се е подхлъзнал по ума на втората си съпруга (без значение е в случая, че е еврейка или гъркиня). Изучавайки го, винаги съм си поставяла въпросите: Защо тогава българският народ го е обезсмъртил с народна песен; защо са създадени многобройни легенди http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B2%D0- %B8%D1%87_(%D0%9A%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0- %BD%D1%81%D0%BA%D0%B8); защо има икони дори в Македония (,която днес се македоней), в Деборския манастир; от къде накъде си е позволил лукса да използва златен печат , да сече сребърни монети ? Народът не всеки възпява в народните си песни и не всеки рисува в черквите си. Къде е песента за пренебрегнатия Иван Срацимир?
Оказва се, че дори в избора си за свой наследник Иван Александър много внимателно претегля качествата на синовете си, преценявайки кой да го смени в този изключително труден, тежък и отговорен момент на османско нашествие; на беди и нещастия сполетели целия български народ; на непрекъсни нападения от съседните народи, които въпреки лоялността му, се съблазняват от апетитните български земи.
Спирайки се на Иваш Шишман като наследник, той оценява перфектно качествата му за поемането на историческата мисия - цар на България. Той е по-буен, по-решитен, бързо мислещ и вземащ решения. Лесно се справя с възникналите проблеми. Умее да се бие и да ръководи армия.Талантлив дипломат е. Не обича да губи при преговори, търси всякакви пътища, докато постигне онова, което му е цел. Отнася се с уважение към всички в двореца, с което си е спечелил симпатиите от най-низкия, до царете - баща си и майка си. Книголюбец е. Патриаршеският манастир "Св. Троица" бил построен при царуването на цар Иван Александър 1368 г., като сина му Иван Шишман го разширил и дарил с имоти, но този манастир отстои на един километър от горепосочения и е по-близо до Самоводене. Има няколко версии за съграждането на обителта по времето на цар Иван Александър. Според едната той бил основан от Теодосий Търновски след първия църковен събор в Търново през 1350 г. Според другата и по-вероятна е основан от монаха Евтимий, ученик и сподвижник на Теодосий. На втория църковен събор станал през 1360 г. монах Евтимий присъствал с игумена на Килифаревския манастир. Познава почти всички съвременни книжовници и ги почита. Построява Черепишкия манастир именно с целта да увеличи книжовните средища на България.
Иван Срацимир - в друго, по-спокойно време, би бил прекрасен цар. Той е по-муден, тромав, докачлив, лесно се сърди, не е настоятелен и е слабохарактерен.Дори приема временно католическата религия в знак на верноподаничество на унгарците. Не умее да взема бързи решения.
Иван Шишман става цар през 1371г., когато османлиите са вече на българската граница. Той притежава всички качества на владетел, който е готов на саможертва. Участва почти във всички по-значими сражения срещу османлиите: битката при Черномен с Вълкашин и Углеша (през 1373 г.). С Мара се е разбирал от дете. Останала вдовица и със съгласието и съдействието й, я дава на султан Мурад в харема муhttp://vbox7.com/play:312c6a9f , за да изпроси още малко отсрочка от завоеванията. "Докато търновсият цар Иван Шишман все пак направил опит за отпор срещу османското нахлуване, видинският владетел останал безучастен зрител на събитията".("История на България", том 3, с. 355, изд.БАН, 1982г.). Трябваше да се изучава, преговаря, да се избягват битките със Сатаната. Битката за Средец дори е възпята (1395г.)м ; битката при Плочник (1386г.) http://vbox7.com/play:62e33461 ,битката при Косово поле (1389г.) . Иван Срацимир не можеше да оцени обстановката. Всеки ден са съобщавали за превзета българска или византийска крепост, за отведени в робство българки "като феи", за избити и изкормени мъже и животни. Непрекъснати колони от оклюмали и унили хора преминават през Търновското царство търсейки спасение.
Необходимост било да се мисли как да бъдат спасени хората; да се сключат съюзи със съседните владетели - крал Лазар, боляринът Добротица, влашкия войвода Мирча, чието положение не било по-добро, тъй като върволиците са преминавали и през техните земи.
Според Иван Срацимир, баща му винаги го е недолюбвал. Бил е тих и кротък, изпълнителен, докато брат му е правел всякакви бели. Никога не е отговарял. Работел тихо и смирено, а Иван Шишман се е озъбвал като настръхнало куче, на което баща му се е смеел и казвал:" Добро куче ще стане от теб"! Макар, че по-малко се е заседявал над книгите и учителите повече го обичали, защото бил паметлив. Като дете, все въртял сабята из ръцете си! Искал винаги да е победител и никога не е отстъпвал на никого. Плашел дори прислугата в двореца с точния изстрел на лък, но всички го обичали.
Поемането на властта съвпада с един от най-напрегнатите моменти в българската история. Непознат противник, не зачитащ военната тактика и стратегия, с религия противоположна на християнското смирение и любов, с унищожаването на население, икономика, култура.... Около Търновград, пък и в цялото Търновско царство има лагери от бежанци - все жени и деца и тук-там някой сакат мъж. Градът е бил пълен с просяци, които допълнително натягат напрежението.
Той принуждава се да изостави Търновград на доаена - патриарх Евтимий, с когото винаги е бил близки отношения. Градът издържа само 3 месеца и на 17 юли 1393г е превзет от османците. Укрепява с в гр. Никопол, където е управител и васал и търси усилено връзки, за да се противопостави на османците. Влиза в дипломатически отношения с унгарския крал Сигизмунд, но съдбата му има друг финал. На 3 юни 1395 г. малобройната му армия е разбита, а според Анонимна хроника - той е обезглавен. Паметта му се чества на 11 септември.
Иван Шишман не е случайно на трона на България. Иван Александър мъдро е посочил наследника си съобразно политическата обстановка на Балканите след загиването на първородния му син Михаил Асен в битката срещу османците Той е притежавал всички умения, способности и качества на големите български царе. Направил е всичко възможно за спасяването на българския народ и държава от другоезичните нашественици, но съдбата не е била на негова страна!

Дотук добре, облъчвахте ни с маса глупости, но мисля че, дойде време да кажа истината, Иван Шишман е един от най трагичните ни владетели и не защото е имал трагична съдба, а защото е бил слаб и некадърен и едновременно с това е бил смачкан от турците! Няма как да да оставиш старец на 90 години да отбранява столицата ти а ти по същото време да си в Никопол - примерно, не става някак си нали? Къде се намираше големият владетел Иван Шишман докато падаше столицата му, къде се намираше докато падаше втория по значение град Сердика, къде беше Иван Шишман докато турците вземаха вземаха без дори да се напрегнат Филипополис, все въпроси въпроси, а отговора никой не ми го дава, или грешка дава ми го отрязаната /но не в сражение/ глава на Иван Шишман!!!!