За първи път отивам на разходка из Искърското дефиле. Обиколила съм цяла България на длъж и шир с ученически екскурзии. Знам, че в България все има места, които ще предизвикат всеобщо възхищение. Посетихме Черепишкия манастир, манастира "Седемте престола", местността "Дядо Йоцо гледа" и навръщане се взрях в една изпъкнала скала сред планината. Бяха ясно очечтани навъсените вежди и зорките очи, носът и даже провисналите мустаци. На главата си имаше калпак.
-Спрете! Искам да снимам скалата! Прилича ми на мъж!
В главата си чух: "Това е пазителят на Искърското дефиле. Той зорко следи целият път!"
Бих се усъмнила в гласа, но думата "пазител" никога не съм използвала. Това определено не беше моя мисъл. Някой ми говореше. Хванах фотоапарата и скочих от колата. Ех, да бяхме спрели малко по-напред, щях да го снимам по-добре! "И така е добре!" Всички от колата го наблюдаваха и бяха уверени, че действително прилича на човешка глава. Не се включих в коментарите им. Това, което чух беше много, много лично!

Той е видял преминаващите български колони с бежанци по време на османкото нашествие; конницата на един от най-младите царе Иван Шишман; бягащите българи от въстанията, а сега наблюдава бързащите коли и сигурно се чуди за къде бързат толкова!
Дълго време след като се прибрахме от София не мога да се освободя от това, което преживях. То беше толкова силно, че ме разтърси цялата! Образът му е непрекъснато в